гъзурчел

Речник на българския език

1. гъзурчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гъзурчел е производна форма на гъзурча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гъзурчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

гъзурчел е производна форма на гъзурча (мин. деят. несв. прич. м. р.).