гъгнел

Речник на българския език

1. гъгнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гъгнел е производна форма на гъгна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гъгнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

гъгнел е производна форма на гъгна (мин. деят. несв. прич. м. р.).