гушнело

Речник на българския език

1. гушнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гушнело е производна форма на гушна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гушнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

гушнело е производна форма на гушна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).