гушнели

Речник на българския език

1. гушнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

гушнели е производна форма на гушна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гушнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

гушнели е производна форма на гушна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).