гушнел

Речник на българския език

1. гушнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гушнел е производна форма на гушна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гушнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

гушнел е производна форма на гушна (мин. деят. несв. прич. м. р.).