гушнало

Речник на българския език

1. гушнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гушнало е производна форма на гушна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гушнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

гушнало е производна форма на гушна (мин. деят. св. прич. ср. р.).