гушнали

Речник на българския език

1. гушнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гушнали е производна форма на гушна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гушнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гушнали е производна форма на гушна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).