гушил съм

Речник на българския език

1. гушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гушил съм е производна форма на гуша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. гушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гушил съм е производна форма на гуша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).