гушил си

Речник на българския език

1. гушил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

гушил си е производна форма на гуша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. гушил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

гушил си е производна форма на гуша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).