гушил е

Речник на българския език

1. гушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гушил е е производна форма на гуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гушил е е производна форма на гуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).