гушили

Речник на българския език

1. гушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гушили е производна форма на гуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гушили е производна форма на гуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).