гушели

Речник на българския език

1. гушели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

гушели е производна форма на гуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гушели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

гушели е производна форма на гуша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).