гушвало

Речник на българския език

1. гушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гушвало е производна форма на гушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гушвало е производна форма на гушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. гушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

гушвало е производна форма на гушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. гушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

гушвало е производна форма на гушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).