гушвали

Речник на българския език

1. гушвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

гушвали е производна форма на гушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гушвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гушвали е производна форма на гушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. гушвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гушвали е производна форма на гушвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. гушвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

гушвали е производна форма на гушвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).