гумирахте

Речник на българския език

1. гумирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

гумирахте е производна форма на гумирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. гумирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

гумирахте е производна форма на гумирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).