гумирахме

Речник на българския език

1. гумирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

гумирахме е производна форма на гумирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. гумирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

гумирахме е производна форма на гумирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).