гумираха

Речник на българския език

1. гумираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гумираха е производна форма на гумирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гумираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

гумираха е производна форма на гумирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).