гумирах

Речник на българския език

1. гумирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

гумирах е производна форма на гумирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. гумирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

гумирах е производна форма на гумирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).