гумирало е

Речник на българския език

1. гумирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гумирало е е производна форма на гумирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гумирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гумирало е е производна форма на гумирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. гумирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гумирало е е производна форма на гумирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).