гумира

Речник на българския език

1. гумира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

гумира е производна форма на гумирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. гумира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гумира е производна форма на гумирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. гумира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гумира е производна форма на гумирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).