гуляел

Речник на българския език

1. гуляел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гуляел е производна форма на гуляя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гуляел — мин. деят. несв. прич. м. р.

гуляел е производна форма на гуляя (мин. деят. несв. прич. м. р.).