гуля

Речник на българския език

1. гуля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гуля е производна форма на гуляя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. гуля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гуля е производна форма на гуляя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).