гукаха

Речник на българския език

1. гукаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гукаха е производна форма на гукам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гукаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

гукаха е производна форма на гукам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).