гукал

Речник на българския език

1. гукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гукал е производна форма на гукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гукал е производна форма на гукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. гукал — мин. деят. св. прич. м. р.

гукал е производна форма на гукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. гукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

гукал е производна форма на гукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).