гука

Речник на българския език

1. гука — сег. вр., 3 л., ед. ч.

гука е производна форма на гукам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. гука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гука е производна форма на гукам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. гука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гука е производна форма на гукам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).