гугукаше

Речник на българския език

1. гугукаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

гугукаше е производна форма на гугукам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. гугукаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

гугукаше е производна форма на гугукам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).