гугукала

Речник на българския език

1. гугукала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гугукала е производна форма на гугукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гугукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гугукала е производна форма на гугукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. гугукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

гугукала е производна форма на гугукам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. гугукала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

гугукала е производна форма на гугукам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).