гугукал

Речник на българския език

1. гугукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гугукал е производна форма на гугукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гугукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гугукал е производна форма на гугукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. гугукал — мин. деят. св. прич. м. р.

гугукал е производна форма на гугукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. гугукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

гугукал е производна форма на гугукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).