губил си

Речник на българския език

1. губил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

губил си е производна форма на губя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. губил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

губил си е производна форма на губя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).