губи

Речник на българския език

1. губи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

губи е производна форма на губя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. губи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

губи е производна форма на губя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. губи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

губи е производна форма на губя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. губи — повелително наклонение, ед. ч.

губи е производна форма на губя (повелително наклонение, ед. ч.).