губели

Речник на българския език

1. губели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

губели е производна форма на губя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. губели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

губели е производна форма на губя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).