губел

Речник на българския език

1. губел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

губел е производна форма на губя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. губел — мин. деят. несв. прич. м. р.

губел е производна форма на губя (мин. деят. несв. прич. м. р.).