гръмнел

Речник на българския език

1. гръмнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гръмнел е производна форма на гръмна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гръмнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

гръмнел е производна форма на гръмна (мин. деят. несв. прич. м. р.).