грухтяло е

Речник на българския език

1. грухтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

грухтяло е е производна форма на грухтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. грухтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

грухтяло е е производна форма на грухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. грухтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

грухтяло е е производна форма на грухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).