грохотите

Речник на българския език

1. грохотите — мн. ч. членувано

грохотите е производна форма на грохот (мн. ч. членувано).

2. грохотите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

грохотите е производна форма на грохотя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).