грохотило си

Речник на българския език

1. грохотило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

грохотило си е производна форма на грохотя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. грохотило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

грохотило си е производна форма на грохотя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).