грохотило е

Речник на българския език

1. грохотило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

грохотило е е производна форма на грохотя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. грохотило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

грохотило е е производна форма на грохотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).