грохотила съм

Речник на българския език

1. грохотила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

грохотила съм е производна форма на грохотя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. грохотила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

грохотила съм е производна форма на грохотя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).