грохотело съм

Речник на българския език

1. грохотело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

грохотело съм е производна форма на грохотя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).