грохотела

Речник на българския език

1. грохотела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

грохотела е производна форма на грохотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. грохотела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

грохотела е производна форма на грохотя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).