грохнел

Речник на българския език

1. грохнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

грохнел е производна форма на грохна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. грохнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

грохнел е производна форма на грохна (мин. деят. несв. прич. м. р.).