грохахте

Речник на българския език

1. грохахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

грохахте е производна форма на грохам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. грохахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

грохахте е производна форма на грохам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).