громил си

Речник на българския език

1. громил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

громил си е производна форма на громя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. громил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

громил си е производна форма на громя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).