громил е

Речник на българския език

1. громил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

громил е е производна форма на громя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. громил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

громил е е производна форма на громя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).