громили

Речник на българския език

1. громили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

громили е производна форма на громя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. громили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

громили е производна форма на громя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).