грозило

Речник на българския език

1. грозило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

грозило е производна форма на грозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. грозило — мин. деят. св. прич. ср. р.

грозило е производна форма на грозя (мин. деят. св. прич. ср. р.).