грозили

Речник на българския език

1. грозили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

грозили е производна форма на грозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. грозили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

грозили е производна форма на грозя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).