грозила

Речник на българския език

1. грозила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

грозила е производна форма на грозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. грозила — мин. деят. св. прич. ж. р.

грозила е производна форма на грозя (мин. деят. св. прич. ж. р.).