грозил

Речник на българския език

1. грозил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

грозил е производна форма на грозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. грозил — мин. деят. св. прич. м. р.

грозил е производна форма на грозя (мин. деят. св. прич. м. р.).