гризнете

Речник на българския език

1. гризнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

гризнете е производна форма на гризна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. гризнете — повелително наклонение, мн. ч.

гризнете е производна форма на гризна (повелително наклонение, мн. ч.).